Saturday, April 24, 2010

свещ

Спазвам стриктно правилата на деня, докато очаквам твоя отговор.

Изхлузвам се от леглото, поглеждам навън и изчаквам чая си. Сградата срещу мен е сив, бетонен куб. Разглеждам прозорците на хората и тайно надничам в техните истории. Докато очаквам твоя отговор. Искам да се скрия зад пердедата им, да подслушам разговорите им, да отворя всички чекмеджета, да разлистя книгите им, да пусна плочите им.

На втория етаж виждам прозорец, рамкирал възрастен мъж пред телевизор. Този мъж вероятно е пазарувал по-рано, стоплил е в микровълнова порция пиле-фрикасе, изхвърлил е боклука и е нахранил рибките си, обадил се е на брат си в съседния град, поздравил е жена му, попитал е за техен братовчед, сега гледа риалити-предаване и не ме вижда. И аз не го виждам, издигам поглед към горните етажи. Деца играят сред куп стари дрехи, жена влиза с чиния сандвичи, отваря се бутилка сок. Бетонен куп сюжети за неуморната ми фантазия, докато очаквам твоя отговор.

Представям си, как се будиш, чакаш чая си и поглеждаш в изминалите дни. Спомняш си смешките ми, разрошената ми коса, как купувам вестник, как поръчвам обяд, как търся дребни, за да платя. Мислиш си, какво да ми отговориш, докато спазваш стриктно правилата на деня и се опитваш да не ме вмъкваш като задължение.

Аз не трябва да тежа, не трябва да напомням, не трябва да трябвам, нека да съм там.

Като се събудим ще изтичам до пекарната, ще направя кафе, ще тананикам нещо, докато нареждам закуската на пода. Пикник сред бетона, докато очаквам твоя отговор.

Тръгвам из града и бера жълтурчета. Ще ги сложа във ваза и след два дни ще имам стая с глухарчета. Не искам след време някой да погледне през прозореца ми и да види, че сме глухи.

Изчаквам тихо отговора ти.

5 comments:

Lupe dy Cazaril said...

напрежение, строй и протежение.

красиво описано напрежение...

и опънати нерви във вой

с неизвестен край и продължение.

renkisa said...

..красиво описано напрежение...

Дори ме обхвана носталгия :)

дайвинг сипадан said...

С първото изречение си показва, че трябва да се спазват правилата!Интересно е да имаш съседи, може да видиш доста любопитни неща. Кой кога става, какво прави....Изречението"Аз не трябва да тежа, не трябва да напомням, не трябва да трябвам, нека да съм там." е много добре написано.Разказът е много приятен кратък , но много смислен и сполучлив поздравявам те за него. Ще очаквам с нетърпение следващите ти творби.

натурална козметика said...

прекрсно, просто прекрсано е написано, УНИКАЛНО, много ми харесва, нямам думи - продължавай да създаваш такива униклани неща и да ги постираш тук за да им се радваме - за да не вдъхновяват- поздрави и до скоро - пожелавам приятен ден на всички тук

дайвинг сипадан said...

Поздравления за хубавият разказ и благодаря, че го споделихте с на, този откъс....."Представям си, как се будиш, чакаш чая си и поглеждаш в изминалите дни. Спомняш си смешките ми, разрошената ми коса, как купувам вестник, как поръчвам обяд, как търся дребни, за да платя. Мислиш си, какво да ми отговориш, докато спазваш стриктно правилата на деня и се опитваш да не ме вмъкваш като задължение.Аз не трябва да тежа, не трябва да напомням, не трябва да трябвам, нека да съм там." е много хубави показва колко сме стриктни понякога и гледаме да спазваме правилата .