Friday, April 29, 2011

Желязко и машините

Той се прибра вкъщи, всички бяха излезли, потърси котката, нямаше я, отиде до банята, заключи се вътре, отвори шкафа под мивката, погледна вяло бръснарските ножчета, лекарствата, тоалетната хартия, усети огледалото пред себе си и изчакващото отражение, изплаши се да съзре погледа си, разплака се.

Разплака се горчиво, взе руло тоалетна хартия и се свлече на пода.

Желязко бе във втори клас и с разбито сърце.

Плака няколко минути, после наплиска лицето си със студена вода, взе чиста кърпа, попи водата по клепачите, събу чорапите си и ги хвърли заедно с кърпата в коша с мръсно бельо, отвори тубичката с крем за бръснене на баща си, нарисува си с бялата пяна мустаци, едва тогава посмя да се погледне в огледалото. Отново се разплака. Отключи вратата, изтича в детската си стая и намери котката да спи на малко слънчево петно върху бюрото му.

В училище Росица му каза, че е извънземен, защото тялото, в което се намира очевидно не е неговото, иначе щеше да се държи като момче. Росица имаше дълги руси коси, сплетени в стегнат кок, неприсъщ за малко момиче, изглеждаше строга и тъжна. В часа по трудово обучение трябваше да се разделят на две групи – момичетата се учеха да шият, момчетата да мерят с шублер.

Желязко обичаше шевни машини, ведрото потропване на иглата, колелото, което като продължение на ръката се завърташе в неспирен бяг, лабиринта, през който преминаваше конецът, нежните рисунки на шева по материята, фините докосвания, които гарантираха безупречното функциониране на уреда, настройките за регулиране на разстоянието между два бода, кръглата скала за избор на шаблон, лоста за заден шев. Една малка вселена със своите специални закони и механика, и той мечтаеше да докосва и да се грижи и да опознава все повече този железен организъм.

‘Ти си момиче, ти си момиче!’ – крещеше Росица и приклякваше леко с коленца, пляскаше с бели длани, неподвижният кок приличаше на слъччева корона. Желязко несъзнателно се бе отделил от групата на момчетата, шублерът в лявата му ръка, гледаше в мечтание най-близката машина, свободната ръка бе положил в кошницата с разноцветни макари до него.

Ако просто бих могъл да се приближа още малко, да прокарам бавно конеца, да докосна иглата, да пъхна плата, да завъртя колелото, първото проникване, конецът се засуква в изкусен бод, студеният блясък на металното тяло, моите ръце движат, светът се засилва, цветовете се надпреварват в съзидателен бяг, платът изостава, погледът ми ще обхване всичко, ще бъда част, машината не може без мен, машината не може, без мен, машината, не може.

„Желязко! Желязко! Желязко, веднага напусни час!”

„Момичее, момичее!”.

Слънчевият кок се справя с равновесието, коленцата приклякват, гласовете се смеят, макарите биват докосвани, машината съзерцавана, шумовете се блъскат право в сърцето, а котката спи върху бюрото, момчето.

21 comments:

Albena Todorova said...

сърцепис си ти, сърцепис

la.rose.triste said...

Искрено се радвам,че попаднах на блога ти. Надявам се , че ще пишеш и публикуваш по-често, за да правиш света ни по-пълен.

ранни записвания Кушадъсъ said...

много хубаво написано, мерси че го споделихте, надявам се скоро ще има нещо ново

anchett said...

благодаря ви за думите!

Екскурзии Испания said...

Много хубав разказ, пишеш чудесно и много увлекателно. Това, което най-много ми хареса в стила ти на писане е, че успя да предадеш настроението и емоциите на малкото момче, като че успях да ги изпитам, може би не на 100% (това си е почти невъзможно...). Стана ми мъчно, стана ми жал... Възхищавам се на писателският ти талант. Може би трябва да се пробваш с нещо по-сложно, по-дълго... не знам :)

плодове и зеленчуци said...

Колко е крехко детската психика. Понякога подобна случка може да се превърне в психическа травма и да даде отражение на характера. Това ме навежда на мисълта колко е важно да научим децата си на толерантност, а същевременно и да приемат и другите и себе си такива каквито са без да се срамуват.

туроператори said...

оо колко тъжно звучи "Разплака се горчиво, взе руло тоалетна хартия и се свлече на пода." и то само като го четеш, пък ако го видиш, не знам. Толкова са невинни и крехки малките така е.Да видиш малките детски очи разплакани, сигурно ти се къса сърцето. В училище е много тежко, а пък да му кажат , че е извънземно, не се преживява така леко. Но има всякакви деца и добри и лоши, това е нормално, трябва да научим децата си да не се вълнуват от хорското мнение. Иначе може да им повлияе на самочувствието, което особено за по голямата възраст е важно качество.Допадна ми разказа. Поздравления за хубавият изказ.

дайвинг сипадан said...

Този разказ ме навежда на размисли за това как живота ни се определя или по-скоро разделя на неща за момчета и неща за момичета.Това може да е много ограничително, дори съсипващо за един бъдещ професионалист. Занимавала съм се с мода и съм забелязала, че мъжете са изключителни дизайнери. Същото се отнася и за кулинарите. Все професии, които са женски, но мъжете като че ни надминават. Жалко е, че такива неща като в разказа се случват и в реалния живот и променят съдбата на хората, мисленето и възприятията им още от деца! Нека учим децата си да бъдат по-широко скроени!

дайвинг сипадан said...

Разказът е много приятен. Кара те да се замислиш за някои неща от живота, които ни заобикалят и които правим постоянно.Много е тъжно да прочетеш "Желязко бе във втори клас и с разбито сърце."едва толкова малък и наивен, а вече е тръгнал към "бръснарските ножчета"...Не всички имат такива дълги руси сплетени коси. Винаги съм се чудела и съм била против това разделяне на групи, особено на момичета и момчета, нали всички сме равни!?Тази част "ще бъда част, машината не може без мен, машината не може, без мен, машината, не може." винаги ще намерим някого без когото не можем и за когото си струва да живеем.

диабетични храни said...

Втори клас за мен е крехка възраст. Тогава децата започват да се осъзнават полово и е много важно да ги възпитаваме да са толерантни и деликатни. Най-странното ми е, че най-наперените и отракани съученици, които имах сега са кръгла нула. А тези по-свитите и отдадени на учението, с добри маниери са доста на високо. Странно нещо е живота как обръща нещата след години. И човек, ако знае не би се връзвал на такива "лоши" малки момиченца като малък.

магазин за хранителни стоки said...

Много приятен разказ, който ме натъжи като го прочетох. Това, че човек има по други интереси не го прави веднага да е в кожата на другият пол. Има и по чувствителни.Стана ми тъжно ,, най-вече от това, че веднага се е прибрал и е грабнал ножчето за бръснене. Точно като в реални свят. Имаш проблем и веднага се опитваш така да го решим без да се замисля за последствията си. Такива ли егоисти се превръщаме, без да помислим за близките и роднините. За най-дребното нещо и слагаме край на всичко. Не бива така.

рокля said...

Много приятен разказ. Беше удоволствие за мен да го прочета. Даже има и поучителна част.Хубаво е можем да си вземем поука от прочетеното. Всеки си има своята страст и нещо което да го дърпа и влече повече. Желязко иска да има една малка вселена със своите специални закони и механика, и той мечтаеше да докосва и да се грижи и да опознава все повече този железен организъм.Да знае, че може сам да направи каквото си поиска. Да облече и създаде дреха, която още не е създадена.Тъжно е когато човек заради своите мечти страда, когато другите са против!Изобщо защо все се бъркаме в чуждото не мога да разбера.

частна детска ясла в София said...

Едва във втори клас , а какви сърцераздирателни неща му се случват.Хубав разказ.

почивки в чужбина said...

Малко тъжен разказ.Горкият Желязко на какво е бил подложен само защото обича да прави неща, които са по често срещани при момичетата.Но това не го прави различен.От разказа можем да си извадим поука и да видим колко сме жестоки, и как сме пренесли това непрекъснато разделение и на своите деца.Всеки има своите желания и мечти,които иска да следва и не бива да му се пречат, все да си поеме по своят път.Не мога да разбера и аз защо вместо да си гледаме в собственият живот ние не спираме да се бъркаме в чуждият.

перилни препарати said...

Много мило звучи...."Една малка вселена със своите специални закони и механика, и той мечтаеше да докосва и да се грижи и да опознава все повече този железен организъм."Всеки сам избира вселената в която да живее и каква роля да играе във филма наречен живот.Много е тежко когато другите започват да ти се мешат и да пречат на спокойният ти живот.Вместо всички да сме равни и да се уважаваме такива каквито сме, ние вечно търсим да направим от мухата слон.Разказът за Желязко е тъжен и показателен в какво време живеем.Поздравления за така добре написаният разказ.

доставка на алкохол said...

"Желязко несъзнателно се бе отделил от групата на момчетата, шублерът в лявата му ръка, гледаше в мечтание най-близката машина, свободната ръка бе положил в кошницата с разноцветни макари до него."Понякога именно не съзнателно, за да с е предпазим себе си от лошите хора, които не ни разбират, не се отдалечаваме и затваряме в себе си както е направил Желязко.Разказът е много красив и малко тъжен. Но пък трябва да се замислим дали изобщо приемам хората, които имат друго по различно мислене от нашето.

езиков Център said...

Известен ще стане този Желязко.....много хубав разказ и поучителен.

почивка бали said...

Поздравления и от мен за страхотната статия.Разказът е невероятен и е доста поучителен. Тази чазст " светът се засилва, цветовете се надпреварват в съзидателен бяг, платът изостава, погледът ми ще обхване всичко, ще бъда част, машината не може без мен, машината не може, без мен, машината, не може."Никой и нищо не може без нас. Светът се нуждае от нас, щом сме тук, има какво да дадем и да научим.Жалко е само заради страстта си към шиенето да бъде приеман толкова различен от останалите около него не е честно така.Хората сме най-жестоки не само към животните но най-вече към самите нас си.

почивки said...

Горкият Желязко хич не му е лесно. В училище е доста сложно, особено ако имаш по различни занимания,които те влекът. "Отново се разплака. Отключи вратата, изтича в детската си стая и намери котката да спи на малко слънчево петно върху бюрото му.В училище Росица му каза, че е извънземен, защото тялото, в което се намира очевидно не е неговото, иначе щеше да се държи като момче." но всичко си мисля, че е до възпитанието вкъщи.Ако им е обяснено, че всеки има право да избира какъв да бъде и с какво да се занимана едва и ще се стига до тук.

почивка малдиви said...

Колко мило разказче и малко тъжно, действителността сега не е по различна, децата са много лоши и ако си малко по различен,лошо ти се пада...."...събу чорапите си и ги хвърли заедно с кърпата в коша с мръсно бельо, отвори тубичката с крем за бръснене на баща си, нарисува си с бялата пяна мустаци, едва тогава посмя да се погледне в огледалото. Отново се разплака. Отключи вратата, изтича в детската си стая и намери котката да спи на малко слънчево петно върху бюрото му." да гледаш как дете плаче е ужасно мъчително и като не можеш да му помогнеш е още по тежко.Блога ви е страхотен.

дайвинг сипадан said...

Живота е изключително жесток и несправедлив, особено към онези които имат по по особени интереси от очакваните......"Плака няколко минути, после наплиска лицето си със студена вода, взе чиста кърпа, попи водата по клепачите, събу чорапите си и ги хвърли заедно с кърпата в коша с мръсно бельо, отвори тубичката с крем за бръснене на баща си, нарисува си с бялата пяна мустаци, едва тогава посмя да се погледне в огледалото. ..." да гледаш как малки деца страдат по този начин е твърде жестоко с тях трябва да се говори и да им се обясни, че така не е редно и да приемат всеки със своите си странности.