Monday, May 10, 2010

Изход вляво.

Когато той се появи, аз бях болна. Със силна температура и затруднено дишане. Тогава той не ме забеляза, може би само е усетил топлите вълни, когато се разминахме по коридора. Може би е чул, как затворих бързо очи. Стори ми се, че миглите ми изпляскаха като криле на подплашена птица. Усещах се шумна, тромава и все едно се бях разтегнала из целия коридор, тлееща и стресната, дали въздухът ще ми достигне. Всеки сантиметър от това голямо тяло беше неудобен и излишен. Искаше ми да се скрия в гънките на тапетите и да наблюдавам палците му, докато държи китарата, извивките на гърба му, докато се смее.

Когато аз се появих, той залепяше обяви за изгубената си котка. Кообра, с две О. Не попитах защо се казва така, защото бях сигурна, че зад това име се крие добре обмислена история, която той разказва всеки път с привидно удоволствие.

Беше късно лято, нощите бяха къси, а слънцето се търкаляше мързеливо всяка вечер и оцветяваше кожата в карамелен цвят. Ние прекарахме четири нощи на неговия балкон. Четяхме книги, ядяхме ябълки, а той ми разказваше смешки в рими. Все едно винаги е било така и винаги ще бъде така. През деня аз бях на работа, а той търсеше Кообра. През тези дни забравих да пия витамините си, да си платя наема, да се обадя на леля ми за рождения й ден, да купя прах за пране, за посрещна приятел на летището, да взема колелото си от поправка, да си проверя имейлите. Забравих, че някога съм била самотна.

На петия ден получих обриви, хазяинът ме нарече лигла, все още не знаех, че съм забравила рождения ден на леля си, облякох моряшката фланелка от предната вечер, ударих си плесница, че съм забравила за летището, нямах нови съобщения. Все пак успях да взема колелото си от поправка и отпраших към парка да търся Кообра.

Намерих него с едно момиче, седяха един до друг и галеха измършавял котарак. Момичето беше със слаби колена и коса с цвят на липа. Исках да я гледам дълго и да не виждам него. Исках да чуя гласа й, да докосна брадичката й, да се влюбя в нея. Тя щеше да скъса струните на китарата и обявите за изгубената котка, щеше да заключи балкона и да не купи ябълки, щеше да вземе колелото ми от поправка. А аз щях да имам цялото време на света да излекувам тази болка във върховете на пръстите и в корените на косата.

4 comments:

RMPG said...

Страхотно попадение.

Bia said...

Изход вляво...хареса ми.

Videlicet G. said...

Aни, от мноогооо отдавна не бях влизала тук. Искам да ти кажа, че този текст има ужасно силно начало, направо те хваща за гърлото! Давай все така. Като Кообра се намирай изведнъж...

почивки лято 2012 в Чешме said...

уникален стил на писане, много ми харесва, продължавай така, с нетърпение очакваме нови публикации, много умело пренасяш емоциите и събитията - почувствах се като да съм там, много ми хареса още веднъж продължавай така - успех, поздрави и до скоро