Thursday, February 2, 2012

И как мога да знам?-

питаше се той непрестанно, докато сортираше стари дрехи, книги, които не го вълнуваха повече и прашни листи от забравени лекции.

Как мога да знам, кога е окей да си тръгна, как да се сбогувам с този град, как да не мисля за предишния.

Направи си чай, но го забрави на перваза, защото разглеждаше снимки – такива, от които се изчервяваше, такива, които скъса веднага на парчета, защото боли, да, дори след толкова време, такива, които го отегчиха, толкова, че се сети отново за чая.

Искам главата ми да гръмне, да изчезне, да се пръсне из въздуха, да попия тук и да не си тръгвам, но и някак да не оставам.

Мина много време. Мислеше за нея всеки ден, за онези моменти на абсолютно сливане, когато вечеряха бавно заедно, взимаха вана или брояха минутите, докато дойде трамваят. Тя бе от онези хора, с които не разговаряш, защото е излишно – просто се потапяш.

Сега късаше точно тези снимки.

Още една любовна история, добавям, докато клавишите потракват, а тъмнината е навън.

Или може би е от онези истории, на нереално прозрение, че сме много по-малки, но виждаме много повече.

Напускаме градове, откриваме нови, наричаме, изслушваме и измисляме.

Защото сортирането на дрехи и вземането на вана и пиенето на чай е, в повечето случаи, една любовна история. И изход.

20 comments:

почивки лято 2012 в Кушадъсъ said...

много хубав пост, много хубаво пишеш, месри че го споделяш тук с всички нас, продължавай така, много ми харесва, успех през новата година, поздрави и до скоро и разбира се приятен ден на всички

Новини said...

Страхотна публикация. Продължавай в същия дух!

Екскурзии Италия said...

Хубав текст, дълбок. караме да се замисля за пътуванията и сбогуванията в живота ми, за промените изобщо... Много дълга тема е това, за това няма да я започвам :) Само ще кажа, че това което си написал предизвиква в мен смесени емоции и много сантименталност... Прекрасно пишеш, продължавай все така!

доставка на млечни продукти said...

Да се сбогуваш с каквото и да е не е лесно. Най-подходящ момент няма. Просто избираш един ден и го правиш. Най-трудно е да се сбогуваме с хора, с които сме преживели "потапяне" един в друг. Някак мисълта, че никога повече няма да видиш и чуеш някой е твърде тежка за понасяне. По-лесно е просто да кажем "чао" или "До виждане" и да оставим провидението да си свърши работата, иначе казано да си оставим задна вратичка, все пак бъдещето може да е предполагаемо, но е непредвидимо.

почивки лято 2012 в Чешме said...

много хубав стил на писане - много ми харесва - продължавайте да пишете и да споделяте тук с всички нас - поздрави и до скоро

туроператори said...

Доста е трудно така е, да знаеш кога е окей да си тръгна, как да се сбогувам с този град, как да не мисля за предишния. Разделите независимо кога , с кого и с какво, са били винаги много трудни. Особено ако си се доверил, свикнал си с дадено нещо и на края....просто ..край. Но това е живота. Вдигаме главата горе и продължаваме. Не е нужно да късаме снимки или да се опитваме да забравим, щом е станало, така е трябвало да стане. Трябва да помним само хубавите моменти, със сигурност сме научили нещо и това е важно за по на татъчното ни развитие и съществуване като пълноценен човек. Ние сме толкова малки в този огромен свят, има толкова неща, които трябва да видим и чувства, които да изпитаме. Разказът много ми хареса. Кратки и точни изречения браво.

дайвинг сипадан said...

Няма подходящ момент за "сбогом"! И винаги е трудно просто да си тръгнеш от град, от държава, от връзка или от някой... Преди години бяха ми предложили работа в чужбина, сериозна, за винаги (до колкото може да е за винаги). Условията бяха прекрасни и може би това беше шанса на живота ми, но не можах да отрежа с нож приятелства, връзка, дом, семейство... и всичко изградено до тогава. Много е трудно да тръгнеш и загърбиш всичко, особено ако има какво да те задържа...

диабетични храни said...

Колко е трудно да бъдеш разкъсван между миналото и сегашното. А поставянето на ново начало е равносилно на скъсване с част от миналото. И в такъв момент хем не ти се иска да пуснеш хубавите моменти, хем ти се иска да избягаш от лошите. Не е лесно да сортираш дрехи, да вземеш вана и да пиеш чай...

почивки лято 2012 в Чешме said...

прекрасен текс - както се казва къс но съдържателен, много ми харесва - така е в живота - на моменти се налага да събереш багажа и да започнеш отново, да заминеш и да пиеш чая на друго място, някога сме по-носталгични друг път не всичко е относително и дано да е за добро

магазин за хранителни стоки said...

На всеки му идва момента, в който си казва, че иска да напусне този град или държава или просто да отиде някъде където няма да среща хора или поне познати лица, които да не спират да го питат какво му е.Приятен разказ, макар и с тъжна нотка. Любовта е красиво чувство и дори когато свърши, не бива да оставяме с лоши чувства, не бива и да хвърляме и късаме снимки, защото те могат да се изхвърлят , но спомените си остават.Миналото си е минало трябва да спрем да живеем с него, да мислим за сега и за това какво да правим сега, за да се чувстваме щастливи.

рокля said...

Няма как да знаеш кога да си тръгнеш.Предполагам че момента просто настъпва, той се усеща.Трудно е когато трябва да се разделиш с някого когото си обичал и си давал всичко за него.Трудно е да си тръгнеш от града , в който си израснал.Но понякога просто се налага. Явно е за наше добро, за да научим нещо от живота, да си извадим някаква поука.Но какво и да става трябва да знаем че няма случайни неща.Трябва да помним само хубавите неща, без мисли за лошите, по този начин си вгорчаваме настоящето.

частна детска ясла в София said...

Няма как да знаеш, то просто се усеща, че е време да си тръгнеш.Няма рецепта.

почивки в чужбина said...

Пишеш много добре.Въпроса,който познаваш за това кога да си тръгнем е страхотен.Няма как с точно да сме сигурно, но той се усеща момента.момента когато виждаш, че нито ти нито другата страна вече имате нужда един от друг.Същото става и с града и с...четката за зъби, колкото и повърхностно да звучи, че сравнявам такива важни неща с нея, но всичко е избор.И каквото и да предприемем трябва да сме с мисълта, че е за наше добро.Надявам се да продължиш да споделяш с нас своите чувства и мисли.

перилни препарати said...

"Мина много време. Мислеше за нея всеки ден, за онези моменти на абсолютно сливане, когато вечеряха бавно заедно, взимаха вана или брояха минутите, докато дойде трамваят. Тя бе от онези хора, с които не разговаряш, защото е излишно – просто се потапяш."Красиви думи и много чувствени и силни.Пишеш много вдъхновяващо и ти благодарим, че ги споделяш с нас творенията си.Когато трябва да си тръгнем и да оставим нещо в миналото, то просто идва момента.Усеща се така е.Тогава и думите са излишни.

счетоводни къщи София said...

много хубав текст, къс но съдържателен, много ми харесва стила и начина на писане, продължавайте така да постирате и да развивате този блог. с нетърпение очакваме нови неща които да споделите тук с всички нас - много поздрави и до скоро и лека вечер на всички

доставка на алкохол said...

Много мило ми стана като прочетох "Мина много време. Мислеше за нея всеки ден, за онези моменти на абсолютно сливане, когато вечеряха бавно заедно, взимаха вана или брояха минутите, докато дойде трамваят. Тя бе от онези хора, с които не разговаряш, защото е излишно – просто се потапяш."Много силни думи и изказване.Това е любов, когато дори думите са излишни, а само с поглед се разбира човека.Хубаво пишеш.За тръгването.рано или късно се налага, дали знаеше добро или за другият човек, но то се усеща и по-добре да си тръгнем по рано от колкто после да стане твърде късно.

езиков Център said...

Можем само да си пожелаем да разберем на време а не когато е твърде късно.

почивка бали said...

Доволна съм че попаднах на този невероятен блог и хубав разказ. Май вече ще бъде често срещан посетител тук. Харесаха ми тези изречения..." Или може би е от онези истории, на нереално прозрение, че сме много по-малки, но виждаме много повече. Напускаме градове, откриваме нови, наричаме, изслушваме и измисляме.
Защото сортирането на дрехи и вземането на вана и пиенето на чай е, в повечето случаи, една любовна история. И изход."Всичко има изход, независимо в какво положение изпаднем.Боравиш страхотно с думите и успяваш да им придадеш силен смисъл и идея.

почивки said...

Поучителен е разказа, благодаря че го споделихте с нас тази част..." Мина много време. Мислеше за нея всеки ден, за онези моменти на абсолютно сливане, когато вечеряха бавно заедно, взимаха вана или брояха минутите, докато дойде трамваят. Тя бе от онези хора, с които не разговаряш, защото е излишно – просто се потапяш.
Сега късаше точно тези снимки. "показва как след толкова много преживявания заедно в един момент, просто за да се каже край, трябва да се раздели с всичко, дори и със старите снимки.Надявам се че често ще споделяте своите творби, пишете добре и имате добър стил на предаване на сюжет.

почивка малдиви said...

Колко е тъжно особено това как не спираме да чакаме нещо,което вътрешно знаме,че няма да дойде и няма как да се получи...."....от които се изчервяваше, такива, които скъса веднага на парчета, защото боли, да, дори след толкова време, такива, които го отегчиха, толкова, че се сети отново за чая.Искам главата ми да гръмне, да изчезне, да се пръсне из въздуха, да попия тук и да не си тръгвам, но и някак да не оставам. "искаме да ни се случват неща,които да ни накарат да изпитаме щастие и д помним,и след време, разказа е много красив и вдъхновяващ поздравления за него!