Saturday, May 2, 2009

инсталатор

Движа се между хората с чаша шампанско в ръка и зная, че някъде в другия край на галерията ти се движиш с бутилка бира в ръка. Но не към мен. Искам да те пресрещна, уж случайно, да те поздравя с добре дошъл, да отпием, смутени, че всъщност не знаем какво да си кажем, чудесно парти, ще вмъкнеш ти, плакатите бяха страхотни, о да, направи ги Камен, той също е някъде тук, ентусиазирано ще споделя аз, с надеждата, че изглеждам щастлива, лежерна и никак заинтересована за теб, да, хайде, ще се видим, хубава вечер, неопределено ще завършиш тази така заекваща и накъсваща се в ритъма си мини-среща. През цялата вечер случайно ще се озовавам зад гърба ти, пред теб на бара, до гардероба, ще ми трябва спешно Камен, докато ти го поздравяваш за страхотните плакати. Ще говоря с гостите си неконцентрирано, механично ще благодаря, ще се снимам, ще разказвам детайли от процеса на работа, как съм намерила материалите, какви концепции имам за рекламната кампания, къде ще продавам отделните мини-инсталации. Ида, прекрасна серия! Бихме искали да ви представим в следващия ни брой, да направим ревю, с кратко интервю и може би топ-10 на Вашите любими вдъхновители, да, представям си го така: ‘Ида Делиева разказва за своите любими хора на изкуството’, ще видиш, как ще ти гръмнат телефоните след това, знаеш, че тиражите ни са завидни, трябва да си много щастлива, че имаш Камен до себе си, с неговите контакти и твоето име скоро ще е повод за завист. О, благодаря, да, ще обмислим идеите, искам да се измъкна от тази медийна мелачка, която се е насъбрала около мен и плюе заглавия, слогани и концепции за моята бъдеща слава. Виждам, че си говориш с общите ни приятели, че си се облегнал до най-голямата инсталация, метален куб, със стъклени елементи, пълен със светлина, отпиваш, скучно ти е някак, оглеждаш се, взимаш си нова бира, отиваш в другия край на помещението, сядаш за малко на червения диван, заговаря те Теодора, смеете се. Боли ме, следя всяка твоя стъпка и губя моята вечер. Камен е до мен, обяснява ми, с кого вече имаме сигурни договори, че това е наистина началото за нас. Да, чудесно, радвам се, нещо ми е зле, ще отида да се освежа. Затварям се в тоалетната. Защо, мамка му, защо с теб никога нищо не започна, защо обаче и никога не се откъснахме, защо се търсим два пъти в годината, обясняваме безгласно, колко е невъзможно всъщност всичко, как е сложно и при двамата, как нека нали бъдем по-несериозни, това е временно пък и аз имам мъж, ти имаш жена, ето като пъзел сме вече наредени, защо ни е смелостта отново да откриваме, да градим. Треперя пред огледалото, тази поредица от биографични кадри е вече един неконтролируем лууп в дъното на съзнанието ми, омръзва ми, каквато и посока да поема, винаги да следя и твоята траектория, най-близкото разстояние до теб, уморена съм от чакането на удобния момент за нас. Измивам очите си, слагам червило. Движа се между хората с чаша шампанско в ръка и зная, че някъде в другия край на галерията ти се движиш с бутилка бира в ръка. Но не към мен.

1 comment:

Sofi said...

Ани, много ми хареса - това ти ли си? :))))