desired

Провокативна филмова селекция, след която ще оставиш всички предразсъдъци в килера.

Ако началото на 90-те е било малка революция и непростимо скандално да покажеш документалния филм Paris is Burning (Jennie Livingston) на престижен филмов фестивал, то днес drag-кралици и всякакви куиър-фигури надали биха предизвикали обществен шок, разхождайки се по кино екраните. Означава ли това, че живеем в един по-толерантен, по-открит и свободен свят? Големите въпроси без отговори не винаги плашат, а точно напротив – могат да бъдат завидно продуктивни.

Това ни доказва програмата desired!, която Наташа Франкенберг куратира за тазгодишния Международен Филмов Фестивал за жени-режисьори (невероятния резултат от сливането на легендарните Feminale и femme totale), който се проведе от 14. до 18. април в Кьолн, Германия. От десетилетия насам фестивалът дава пространство за изява на жените във филмовото изкуство – всяка година има конкурс за дебют, както и еклектична панорамна програма, която цели да обхване в максимален спектър най-актуалните филмови продукции. Отделно се организират уъркшопове и множество дискусионни панели, тъй като всяка година има специален фокус.

Тазгодишният си постави задачата да вдигне завесата към Балканското кино. Макар режисьорките от региона да печелят престижните награди на европейската сцена (само за подсказка: Ясмила Жбанич, Аида Бежич, Иглика Трифонова, Илеана Станкулеску, Надежда Косева), балканските филми често са една голяма въпросителна.

Програмата с транс-дженър филми на Наташа също диктува една подобна акутна намеса с цел разбиване на клишета и стереотипи. Имайки предвид, че понятието куиър се дистанцира от фиксираните полови определения, се очертава един интересен парадокс – филми с куиър-тематика, създадени от куиър режисьори, получват платформа на фестивал, който функционира точно чрез концентрацията върху работата на жени (но не и на мъже). Точно този нестабилен и противоречив момент на дефиниране дава възможност да се разбият правилата, да се преминат граници и да се погледне по нов начин на всичките форми на копнеж и полова принадлежност, които животът предлага.

Самата Наташа е учила за детска медицинска сестра. След време разбира, че всъщност нейната страст е в съвсем друг спектър. Започва ново следване в сферата на филмовите и телевизионни науки в Бохум, Германия, където в момента, покрай работата си за доста филмови фестивали и независими арт проекти, завършва докторантурата си.

Каква (лична) мотивация се крие зад решението да куратираш филмова куиър-програма? Възможността да съставя една подобна програма се оказа за мен невероятно предизивикателство. По този начин аспекти, които ме интересуват както в личен, така и в професионален план, се свързаха с огромното ми въодушевление за филмови фестивали. Всъщност фактът, че тази програма се случва, не е резултат от решение про/контра. Мотивацията ми е много разнообразна. От една страна намирам темата в политически смисъл изключително важна. Вярвам, че филмите и медиите като цяло ни дават идеи, какво може да се (из)живее, като по този начин се стабилизират определени норми. В същото време остава и пространство за алтернативните решения. Като младо момиче обичах да търся във филмите образи на лесбийки, тъй като съм израстнала в малък град, където не познавах двойки, различни от класическото хетеро-семейство. За мен беше важно да намеря образи и истории на това, какво означава да си лесбийка. 15 години по-късно осъзнавам, че изборът на алтернативни фигури, с които можеш да се идентифицираш, е все още доста ограничен. От друга страна, в академичната ми работа се сблъсках с много теории и похвати, които задълбочиха интереса ми към подобни теми. Станах много чувствителна относно структурите, които повтарят историите, относно стриктно фиксираните представи за семейство, връзки, любов, секс, които научаваме като абсолютно естествени. За фантазията не остава много място. Идеята да преоткрия именно този дефицит се свърза с личния ми житейски и професионален опит в програмата desired!.

Какъв е изборът и предлагането на куиър-филми в Германия? Има ли изградена сцена? Може би е смислено първо да уточним понятието куиър. То е резултат на дългогодишни процеси на критика точно на това рамкиране според пол/цвят на кожата/сексуални предпочитания. Идеята е тези категории на (полова) идентичност да бъдат деконструирани, разрушени, разобличени. Целта е да се постигне ниво на флуидност в мисълта и разбиранията, да се противопоставим на тази ясно дефинирана двуполова система. Интересно е, как чрез образи и език представите се затвърждават, на много нива и чрез много невидими механизми. Аз разбирам куиър точно така: като несъгласие, скепсис, любопитство и провокация. В Германия има все повече проекти, които обхващат този спектър от идеи. В Интернет се намират стотици блогове и форуми, които тематизират куиър изкуство, но и начин на живот. При филмовите фестивали, въпреки дългата традиция на ЛГБТ-филми, все още се разказва за голямата моногамна хетеро любов. Чрез малкото куиър фестивали в Европа възниква нова естетика, нов набор от сюжети, чиито работен алгоритъм е точно това политическо разбиране за да-бъдеш-куиър. Трудно е обаче да се говори за една добре организирана хомогенна сцена. Има много идеи, много ентусиасти и проекти, самите филми са доста различни като заряд: някои са истински активизъм, радикални в своите политически послания, други са просто искрено забавление. Затова и етиткетът New Queer Cinema не би бил адекватен за всички продукции след 90-те.

Според какви критерии избра филмите в програмата? Единственият критерий беше желанието ми да обхвана, колкото е възможно, различни спектри от истории. Има ли програмата ти определено послание? Мисля, че всеки трябва сам да открие ценното в тази програма. Би било нелогично да работя с куиър филми и да искам да изпратя едно определено послание.

Кои са твоите лични фаворити? Цялата програма е личен фаворит, защото вложих много в селекцията. И сега съм още толкова развълнувана, как ще бъдат приети филмите. Те са много разнообразни като жанр и техника на представянето. Working on it pазказва за проекта на Karin Michalsky и Sabina Baumann и възможността да се противопоставиш на общоприетите полови представи, които объркват и смущават дори в най-ежедневни ситуации. Документалният филм Edie & Thea, A Very Long Engagement на Greta Olafsdottir и Susan Muska представя историята на две жени, които чакат повече от 40 години, за да могат да се оженят легално. Champion (Shine Louise Huston) показва по изключително неприличен и провокативен начин феминистка порнография. Отделно има селектирани доста късометражни филми, както и специална програма за анимационни куиър филми, които инсценират чрез много специфични технически похвати различните сексуалности.

Повече информация на www.frauenfilmfestival.eu